Летните лагери на BRITANICA са приключения в планината, в които децата учат английски и развиват своите качества, сприятеляват се и обикват природата. И се променят. Колко често след лагер родители ни казват как децата им са станали по-самостоятелни, как са се върнали истински щастливи и как усещат положителна промяна!
И всичко това за десетина дена?
Мис Лили от BRITANICA Младост ни разказва няколко истории, които онагледяват как е възможно това да се случи.
Самата обстановка, това, че са в екип, ги променя.
На детския лагер (BRITANICA Adventure Camp) имах едно момче, което много обичаше да говори, постоянно си изказваше мнението и му беше много трудно да запази мълчание. Отначало отборът страдаше, защото имаше много задачи, където трябваше да се справят като екип, а той или казваше „аз това няма да го правя“ или държеше да го прави по някакъв свой си начин.
Един ден имахме предизвикателство – да наредят кула от чаши без да си говорят – дори при една дума скаутите рушаха кулите и отборът трябваше да започне отначало. Всички си мислехме, че въпросното дете ще проговори, но той вече беше видял, че всеки работи в името на отбора и се беше усетил част от него - не каза нито дума – справиха се!
Това, което децата развиват най-осезаемо, според мис Лили, е отборният дух – способността да работиш в екип и увереността, че можеш да разчиташ на съотборниците си. Мис Лили разказва за случвай, в който дете да иска да си тръгне, защото му липсва семейството. Тогава съотборниците му го разубеждават – казавайки му, че още много интересни неща им предстоят, заедно. Така и става.
Традиционно отборния дух на екипите в BRITANICA Summer Camps се формира от самото начало, но има и деца, на които е нужна една крачица повече, за да станат част от екипа:
Имах дете, което много се противеше на скаутските програми, например че можеш да се ориентираш с компас или карта. По време на прехода той си мислеше, че с телефон и GPS може да се ориентира, а аз го попитах „Какво ще ти каже GPS-а? На следващото дърво завийте наляво?“
Странеше от останалите, които следваха скаутските инструкции. Ние не го карахме насила, съвсем естествено се опитвахме да го приобщим и когато видя, че другите от групата се справят и той се присъедини към тях и осъзна, че телефонът не е опция.
Наблюденията на мис Лили показват, че децата стават много близки, търсят се, ходят си на гости, много се сполтяват, защото са постоянно заедно, интересуват се дали ще се видят и другата година. И действително много от тях се връщат въпреки... Въпреки страшното правило, което ги ужасява в началото:
На тийнейджърския лагер (BRITANICA Leadership Camp) има правило да се използват телефони само по време на следобедната почивка и след края на програмата. Първите дни има деца, които само чакат да си вземат телефоните, залепят се за тях и търсят wifi. След 3-4 дни видяха, че има толкова много неща, които могат да правят без телефон – да си общуват с останалите, да прекарват време навън, да спортуват... Видяха, че активностите, които правим са интересни и дори не се сещаха да си искат телефоните. Беше страхотно как се отпуснаха и видяха, че животът не е само интернет.
Мис Лили има свой отработен метод за работа с подрастващи и тийнейджъри, които се адаптират по-трудно.
Говоря си индивидуално с тях и не започвам веднага с „ти защо не направи това или онова“, а си споделяме за себе си, кой какво харесва, какво му е интересно – изграждаме връзка. После аз питам „добре, не ти ли хареса задачката, какво те притеснява в нея, ти как би я подобрил?“ Когато изградиш връзка с някого и се свържете на едно ниво – нещата се случват.
Освен, че стават част от екип, което е изключително важно за социализирането и работата в група, децата разширяват хоризонтите си. Придобиват един по-различен поглед върху случващото се, замислят се за неща, които никога не са им минавали през главата.
Имаме ден, посветен на хората в неравностойно положение – на някои лагерници са им завързани по една ръка или крак, на други очите, трети не могат да чуват. Тогава осъзнават, че трябва да си помагат един на друг, защото денят протича както обикновено, имат нормални занимания. Виждаш как започват да се замислят, да се погрижат за съотборниците си, после осъзнават, че имат познати, които имат такъв проблем. Преосмислят как се отнасят като цяло към хората с увреждания.
Мис Лили споделя, че за нея летните лагери са невероятно преживяване. Освен, че откъсва тийнейджърите от телефоните, то създава приятелства, прави децата по-уверени и самостоятелни, разширява хоризонтите им и им дава още една причина да обичат английския.
Ех, лято, чакаме те още по-нетърпеливо!