Случвало ли ви се е да превъзмогнете нещо, което ви притеснява? Да усетите, че сте надвили неувереността пред неизвестното? Чувството е страхотно – чувство на сила и убеденост, че можем да се справим с всичко.
Всъщност, страхът от новото е важен. Свикнали сме да го избягваме, а той е инстинкт, който ни прави по-внимателни, предпазва ни от безразсъдство и ни дава посока. Притесненията ни са в нас, за да можем да ги преодоляваме и така да станем истински силни и смели.

В един летен лагер в планината има много непознати неща – за първи път се отделяме от семейството; пускаме се по вълнуващите високи въжени градини; социализираме се с непознати; учим нови неща... но истината е, че на десетия ден, неусетно и с игра с нови приятели, всички сме малко по-смели, по-самостоятелни и по-уверени в себе си.

Скаутите работят отблизо с децата по време на целия лагер, и най-вече по време на най-силните им преживявания. От личния им опит излизат няколко техники за преодоляване на неувереността пред неизвестното:

1. „И мен ме е било страх, но го преодолях.“
„Понякога само да валидираме тяхното притеснение също е от полза. Тогава те осъзнават „значи нямам проблем, това което чувствам не е срамно“. Страхът много затваря и човек блокира, не може да види отвъд и ние трябва да му покажем, че не е сам.“
2. Мотивация и окуражаване.
„Днес видяхме колко е важно как пускаме децата – когато ги изтеглят нагоре към въжените градини. Казваме им простички неща – как си, ето го дървото, пипни го, имаш ръце, можеш да си помагаш, не си безпомощен, ние също сме се страхували, но минахме, преодоляхме го и ни хареса.“
3. Завръщане в зоната на комфорт.
„Когато детето е горе на дървото и се колебае, когато трябва да се пусне по въжения тролей - понякога само да го попиташ как се казва го изважда от притеснението. Това е нещо простичко, на което може да отговори. Пращаш го мислено някъде, където се чувства сигурно и в този момент се справя – така възвръща увереността си.“
4. Необходимост от спокойствие.
„Говорим си с децата, за да разберем от какво имат нужда. Например по време на прехода направихме опит да вървим тихо. От цялото бърборене се уморяват, гледат си само в краката и нищо не виждат. А като замълчат се оглеждат наоколо. Направихме го, защото разбрахме, че имат нужда от спокойствие, за да усетят момента.“
5. Увереност и доверие = свобода.
„Става въпрос за увереност, доверие и чувство към групата – за да могат учителите да дават свобода на децата. Има ситуации, които са критични и човек трябва да се намеси, а има и такива, които децата трябва да разрешат сами.“

Колкото повече преживяваме, толкова по-лесно се отърсваме от страховете и несигурността си. „Децата, които са били на лагери и преди са вече много по-самостоятелни. Случва се нещо хубаво.“
За да се случи това хубаво нещо обаче са важни две неща – умереност и личен пример.

1. Умереност: „За мен не е важно да гоним винаги резултата – например да се пуснат по въжените градини. За някои е победа, че изобщо са се качили на дървото. Важно е всеки да направи колкото може повече стъпки без да се съизмерва с другите. Трябва да сме много внимателни да не натиснем повече отколкото трябва. Защото с всяка стъпка детето разширява хоризонтите и възприятията си, но ако се прекали може изведнъж да се затвори.“

2. Личен пример: „Децата учат с пример. Лагерите им дават възможност да видят други примери – на лидери, на скаути, на другите деца, които показват нови решения и възможности. Това ги прави по-широки версии на самите себе си, стават още по-любопитни. Когато видят нещо интересно, децата искат да го направят, палят се по вълнуващото. Затова е важно – когато искаме децата ни да излязат навън, да опитват нови неща – трябва да им дадем личен пример.“

Смелостта не е липсата на страх, а волята да го преодоляваме. Затова нека позволим на децата си да опитват нови, непознати неща, подкрепяйки ги в онези приключения, които ще ги направят по-развити, горди и щастливи личности. Бъдете до тях с подкрепа и увереност във възможностите им. Така ще станат още по-силни и самостоятелни.
 

Вижте колко е забавно и колко по-смели ставаме, когато преодолеем неувереността от нови изживявания: