Олимипадата за ученици на BRITANICA е едно ново предизвикателство към всички наши курсисти в годишна форма на обучение, за което вече ви разказахме. 10-те най-добри проекта можете да видите тук, а в настоящата статия ще „чуете гласа“ на тримата лауреати – за това какво, защо и как сътвориха първенците по темата „What makes a Learning Champion?”.
Трето място
Радослав – Владетелят на думите
Радослав Балев (14 г) печели трето място на Олимпиадата с едно истински емоционално есе. Личи си, че му е било приятно докато пише:
Реших да участвам, защото ми се стори доста интересно. Темата също беше много интересна. Аз обичам да пиша и затова, разбира се, писах есе.
Получихме доста есета, но това на Радо се отличи със структурираност и емоционален заряд. Той ни разказа как е подходил към задачата:
Вече две години ходя на Writing Academy в BRITANICA. Там ни научиха как да си правим план, mind map на съответния проект. Лятото ще ходя на Writing Academy 3. Още от първия път ми се стори много интересно. Миналата година ходихме в парка, пишехме сред природата, играхме игри. Много ми помага и за българския – когато пишем есета или за матурата след 7 клас.
Първият въпрос, на който трябва да отговори всеки проект е, кои са четирите типа интелигентност, които курсистът е успял да развие в BRITANICA.
Няколко дни преди да започна да пиша есето, мис Елвира ни беше обяснила за типовете интелигентност. Гледахме и клипче. Беше ми много интересно, преди това също знаех, че съществува такава теория, но не познавах видовете в детайли. Поразрових се в интернет, за да науча повече.
Идеята на Олимпиадата е не просто децата да участват в проект, но и да научат нещо ново, да разберат повече за себе си и за ученето. Питаме Радо дали смята, че знанието за типовете интелигенции ще му помогне да учи по-добре.
Мисля, че да. Замислих се как през годините, откакто съм в BRITANICA, аз съм вече 8-9 години тук, още от Founders сме развивали всеки един от типовете интелигентност и това много ми е помогнало.
За мен май-силният е може би linguistic – обичам да говоря, да уча новите думи. Граматиката не ми харесва чак толкова. Обичам думите.
Освен думите, Радо обича и природата. С това е свързана и идеята му за клуб в BRITANICA – Еко клуб. Всеки проект за Олимпиадата трябва да представи идея за дейност или клуб, в който децата да продължат да развиват своите способности. Най-хубавото на идеята на Радо е, че тя вече е реалност. Той предлага създаването на клуба в началото на годината и среща подкрепа от екипа на филиала.
Веднъж месечно се събираме и обсъждаме теми свързани с природата – защо трябва да я опазим и как да го направим като променим нещо много малко в ежедневието си.
Искам да продължим клуба и догодина – вече говорихме с учителите как можем да вкараме нови теми, нови неща, които да направим – както тази година когато занесохме храна на приюта за бездомни животни – такива дейности, които наистина ще помогнат и ще направят промяна.
Ето откъде идва и емоционалният заряд на есето – от личното преживяване, от вече видяната идея, приложена на практика, от осъзнаването на дългия път към развитието. Това, съчетано с подготовката преди писането – идеите и структурата трябва да са ясни, прави есето на Радо наистина успешно. А каква е идеята му за Learning Champion?
Learning Champion може да означава много неща. Първо трябва да бъде добър в уроците, трябва да е амбициозен. Амбицията е едно от най-важните качества. Трябва да участва в различни проекти, точно като Олимпиадата.
И като Еко клуба... и като шоуто в края на учебната година, на което тази година Радо участва с ролята на Шапкаря от Алиса...
Хм, случайно определението Learning Champion да ви напомня за някого?
Второ място
Юлиян – Пазителят на мотивацията
Юлиян Караджов (14 г) от филиал Люлин печели второто място с оригинално видео.
Веднага реших да направя видео. Видях, че има и други формати, но не си се представях да пиша есе – не е моето.
Ето защо Олимпиадата предлага различни формати – за да може всеки да изрази себе си и идеите си по начин, който отговаря на интересите и силните му страни.
Искам да се занимавам с видео. Преди няколко години ми взеха PlayStation и си казах – защо да не започна да правя видеа как играя Minecraft. Направих 200 видеа, имах 500 последователи.
Има хора, които учат от книга. Аз винаги съм учил нещо когато ми трябва – с опит. От всяко от тези 200 видеа съм научил нещо.
Видеото на Юли е пълно със свежи моменти. Един особено любим е кратък откъс от клипче, в който е мъничко момче – на 4-5 годинки.
Един ден седнах и се разрових из касетите и дисковете ни – иначе сигурно никога нямаше да намеря това видео. На тази възраст казвах „англински“ и „англичанец“ и майка ми ми казваше „ти няма да научиш английски, доникъде няма да стигнеш, щом не можеш тези елементарни неща да научиш“. И намерих това видео и реших да го сложа като връзка с онова време в детската градина и да покажа, че успях.
Всичко е възможно – с малко хъс и много работа.
Започнах да работя по видеото последната седмица. Една неделя от 10 сутринта до 9 вечерта снимах. После цялата седмица от 7 до 2 през нощта го монтирах.
Видео се снима и монтира с много работа. Но интересно ни е как учи най-лесно Юли?
Най-лесно? Аз уча трудно. Много трудно се концентрирам, разсейвам се. Но когато виждам нещата нагледно ми е по-лесно – снимка или видео, правя си диаграми.
Моята идея е да се правят разговори с мен и други ученици. Много от приятелите ми не са мотивирани да работят. Те не разбират, че не е нужно да ти харесва, за да го правиш – това е важен фактор, но дори да не ти харесва има начин да направиш така, че да ти хареса. Например математиката – за мен това е кошмар. Но започнах да работя, казах си „няма как да избягам, трябва да мина през това“. И решавам, решавам, решавам.. в началото с инат. В един момент започна да ми харесва. Сега изкарвам петици и шестици. Без проблеми решавам задачите, даже преди учителя в час.
Идеята ми е да ги мотивирам тези хора, защото няма как да избягат от системата, но могат да я победят!
Могат да направят така, че да им е по-лесно. Ето, ако не уча по математика и ме изкарат на дъската, ще пуфтя като парен локомотив. А сега – знам си, решавам задачата за 5 минути, получавам шестица, прибирам се вкъщи и съм спокоен. Много мои съученици изкарват хубава оценка и после се отпускат, натрупва им се материал и става по-трудно. Понякога те просто седят в час. В началото на курсовете ми по математика и аз бях така. Присъствам физически, но не мисля. После си казах – добре, така и така съм тук, така и така си плащам, по-добре да се съсредоточа и да хвана нещо от този материал. Това ще е само от моя полза. Ако само стоя нищо няма да се случи.
Един незаменим пример за това как да извличаме максимума от всяка ситуация, да даваме всичко от себе си и да опитаме да победим системата – не като бягаме от отговорност, а като станем по-силни, отколкото сме очаквали. Learning Champion techniques!
Първо място
Емили – Владетелката на въображението
Емили Джонкова (14 г), която е в една група с Юли – под ръководството на щастливата мис Мария от филиал Люлин, спечели Олимпиадата си с нестандартна презентация - диалог между нея и анимиран герой. Ето какво казва тя за участието си:
Беше много забавно, защото, не го приех толкова насериозно, но си казах, че ще е готино да пробвам нещо различно, защото съм първа година в BRITANICA. Едно ново предизвикателство.
Имахме група във Facebook – аз, Юли и мис Мери. Аз още не бях разбрала, че печеля, когато видях в групата пост от мис - ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ!
Самото усещане беше много удовлетворяващо.
Понякога добрите идеи стават реалност с мъничко помощ и подкрепа от най-близките.
Братовчедка ми е художник и ми помогна с рисуването на героя, а пък брат ми го озвучаваше.
Това е най-трудният проект, който съм захващала. Първоначално написах текст, беше много дълъг и трябваше да го редактирам. После дойде ред на записите. Беше ужасно - първоначално звучах като робот, трябваше ми повече емоционалност. След това трябваше да наснима цялата стая и себе си... Отне ми месец и половина, но се гордея с това, което се получи.
Идеята за проект на Емили е наистина грабваща – Imagination Club, чието мото е Think Illogically.
Идеята ми дойде много внезапно. Вдъхнових се от една рисунка с еднорог - вгледах се в нея и му хрумна да направя нещо, свързано с въображението.
В днешно време хората са много забързани, ежедневието е сиво и някак си нямат време да спрат и да помислят „какво би било ако“...
Емили разказва с усмивка за своята идея, за това какво е за нея въображението, как вижда клуба и какво е значението му за нея.
Има много игри, които съм играла, които те карат да мислиш ирационално и това ми помогна да вкарам идеите в проекта например – ако нямах въображение как щях да измисля, че рисунка може да ме интервюира? Аз не съм човек на логиката и затова искам да продължа да развивам въображението си. То наистина ми помага в живота – да се справям в ситуации и да измислям решения на проблеми, дори когато не намирам най-логичния път.
Много мои идоли са били неразбрани, защото са имали голямо въображение – чела съм много за Едисон, за Форд. Мислели са ги за луди, а сега техните изобретения движат света.
Ще ми бъде много забавно да видя други хора, които искат да пробудят въображението си. Всички знаем, че децата имат най-развитото въображение и родителите им не ги разбират, защото са загубили своето. Аз искам да го развием така, че да не се губи с годините. Този клуб би бил отворен не само за ученици, но и за хора от всякакви възрасти и никой няма да ги съди за начина по който мислят, защото всяка мисъл е една идея, която може да се осъществи, стига човек да иска.

