Skip to main content
  • End of School Year Show (опр.) - шоу за края на учебната година, за което всеки филиал избира тема и сценарии и представя пред публика. Участници са деца в годишна форма на обучение, които имат желание да се изявят на или зад сцената.
  • Шоу на Бели Брези и България - An Untold Story About Space;
  • Сценаристи - Ева и Мария; режисьори – Мартин и Теа.
  • Репетиция (опр.) - мн. репетиции, ж. Разучаване чрез повторение на изпълнението на постановка, концерт, танц и др.
  • Генерална репетиция. Последно изпълнение преди премиерата (обикн. с покана на подбрани зрители).

Подбрани зрители – да, това сме ние. Поканени директно от колегите от филиал Бели Брези, за да се насладим и (току виж - ако музата е с нас) отразим тяхната генерална репетиция за End of School Year Show (EYS).

Малко мъчно, но не без любопитство, в събота в 9 сме във филиала. Децата също са на линия и без много шум и суетене започват сами репетицията. Всичко е в техни ръце. Мартин и Миа – двама от „големите“, организират останалите – вземете къшъни от стаите, наредете ги в двора, втората смяна да сяда, слуша и мирува докато първата репетира (филиали Бели Брези и България заедно имат два спектакъла – с еднакъв сценарии и режисура, но различни актьори).

 

 

Спектаклите на Бели Брези са традиционно много силни. Миналата година шоуто им беше Star Wars, а тази година се казва – An Untold Story (About Space)  и отново разказва за междупланетарни пътувания. За първи път тази година, сценарият е писан от курсисти. Главните замесени са Ева и Миа, а Мартин и Теа, освен че помагат със сценария, са и режисьори и сами водят репетициите.

И как ги водят само. „Да не чувам детска глъч и скърцане на биберони“, „more emotion, Jesus”, “дай малко по-sassy” и „стани де, от седнало положение няма как да догониш никого“, са само част от многото весели реплики с които Мартин успява да въдвори ред и да предаде мъдрост.

 


(Няма да е BRITANICA ако не пием чай по време на репетиция)

 

Марто е голяма работа – 4-5 години участва като актьор в спектаклите на филиала. Казва, че и на сцената и зад нея е все хубаво – на сцената си под прожекторите и цялото внимание е в теб, а като режисьор водиш и виждаш целия труд на екипа – истински отговорна позиция. Важна роля на режисьора е и да медиира между сценария и актьорите, и то двустранно:

  • докато сценаристите пишат, той и Теа им подсказват кое как би могло да се изиграе, как може някоя реплика да звучи по-естествено и кой преход е по-логичен;
  • докато актьорите играят им подсказват как с жестове и поведение да предадат в пълнота характерите и мисията на всеки герой.

„Трудно ли е да си режисьор“ пита Момчил (един от главните актьори) и получава лаконичен, но и преизпълнен със смисъл отговор „Психически“. Отново смях и закачки.

 

 

А какво мислите е най-трудната част в репетицията? Запомнянето на репликите? Предаването на емоциите? Взаимодействието между актьорите? Не. Най-трудно изглежда да се седи в средата на сцената. „Защо сте се забили пак в ъгъла“, „събрали сте се като сардини“, „минете по-напред, де“... И така има-няма два часа.
По-късно Теа, другият режисьор, сподели за работата с децата-актьори:

Децата се стараят изключително много и много ме радва фактът, че обичат това, което правят. Определено ми липсва сцената, но да видя какво сме постигнали за цяла година е едно от любимите ми неща. Според мен децата трябва да взимат участие в подобни събития, защото развиват много качества като креативност и организация.

Учат се и на други неща.
„Децата ще научат да не мислят само за себе си и че могат винаги да помагат на другите.“ (Ева, сценарист). А освен многото послания, не е за пренебрегване и забавлението „Искам да се забавляват на сцената – все пак са деца“ (Миа, сценарист).

Хуморът е заложен и в сценария - „Искахме да вкараме малки забавни моменти за хората, които наистина внимават.“ (Миа)

 

 

В пиесата се разказва за Айзък, едно момче от планетата Problem Solving, неговото приятелче – лисицата Лекси и техните приключения. “Измисляхме първо имената на героите – търсихме по-нестандартни имена за главните. После напасвахме характерите им и планетите, от които идват. За различните планети се вдъхновихме от стаите – тази година всяка стая е посветена на различно качество Team work, Confidence, Problem solving...” (Ева)

От една репетиция с деца може да се научи много – как да работим сериозно и да се забавляваме, как да вършим съвестно работа без излишно напрежение, как ред и дисциплина се постигат със строгост, но и с усмивка, как един сценарии може да ни научи на много ценни качества и как отдадеността към допълнителни проекти винаги се отплаща.