Все по-често в общественото пространство се прокрадва един проблем, за който е неудобно да се говори – лошата дисциплина на децата в час или вкъщи.
Ние няма да нищим какви са корените на проблема, а ще ви дадем няколко идеи за това как да се справите в час или вкъщи, ако имате дете с трудности с дисциплината. Срещаме Mис Теди, която е преподавател на BRITANICA в държавно училище в София.
Тя ни споделя, че много рядко има проблеми в час. Понякога обаче децата стават по-емоционални. Ето какво казва тя за ситуациите в час: „Проблемът е, че децата имат търкания и ги пренасят в часовете. Прави ми впечатление, че не искат да си шушукат, да си говорят за нещо забавно, а се карат – „защо ме бутна“, „защо преписа“ и т.н.“
Други ситуации се пораждат от това, че децата често пренасят проблемите от училище вкъщи и обратното. За всичко това мис Теди има няколко работещи трика.
1. Най-важна е комуникацията
Когато се случи подобна ситуация, и няколко деца се карат, спирам работата и ги разпитвам, за да се охладят страстите и им казвам, че в междучасието ще си поговорим насаме. Предпочитам да загубим 2-3 минути, но да разрешим казуса и да можем да продължим с часа нормално. Така децата осъзнават – часа е за учене, а ако трябва да се разберем за нещо – има време и за това – в междучасието. Самите деца започнаха да наричат часовете ми quiet zone.
Мис Теди установява връзка с децата и говори с тях, за да им покаже, че не са от два враждуващи лагера, а напротив – те са отбор.
Трябва да покажеш на децата, че си там за тях. И когато не знаят и не разбират нещо могат да се обърнат към теб. Дори да е нещо от вкъщи и да не е свързано с училище. Важно е доверието – да им докажеш, че си на тяхна страна. И че не просто искаш да ги научиш на нещо, а да им помагаш.
Дори в редките случаи, когато прибягва до помощ от родител, мис Теди очаква от тях да общуват с детето си.
Това, което най-много би помогнало е комуникацията. Не да му кажеш – „добре сега това защо го направи“ и да му се скараш, а да поговориш с него, да разбереш какво го притеснява.
Най-важното е да намерите подходящо време да поговорите без никой от вас да бърза. Добър момент за това е по време на вечеря или преди лягане. Важното е детето да се почувства спокойно и да ви разкаже каква е причината за поведението му.
Ако забележите нещо, върху което трябва да работи, обърнете му внимание – поведението е нещото, което то може да промени. Например, ако ви излъже, не казвайте „ти си лъжец, това е лошо“, а обърнете внимание на поведението: „ти излъга, помисли добре следващия път преди да го направиш“. Децата могат да бъдат съзнателни за поведението си и то е нещото, върху което могат да работят. Не превръщайте лошото им поведение в тяхна същност, като им слагате етикети.
2. Единност на посланията
Стигне ли се до разговор с родител, важно е едно:
Учителят и родителят трябва да бъдат партньори – за децата. Очаквам от тях да поговорят с детето, да му обяснят кое е правилно.
Детето трябва да чува едно и също послание от родител и учител. Наблюдението показва, че тогава резултатите са забележителни.
Родителите и учителите са двете „институции“, които образоват и възпитават. Ако техните послания са различни, ако единият казва – „трябва да работим върху концентрацията“, а другият отрича да има проблем, детето получава смесени сигнали и става още по-объркано.
3. Разбиране на потребностите
Преди време написахме статия за 8-те типа интелигентност и как една от тях – телесно-кинестетичната, често се бърка с проява на лоша дисциплина. Децата с този тип интелигентност имат нужда да се движат повече, да усещат с допир и да учат динамично. Те, както и всички останали, имат нужда от индивидуален подход:
Имам деца, които много бързо правят упражненията и после не ги свърта. Те са много умни, но са хиперактивни – тях ги правя мои помощници. Приемат го като огромна привилегия и отговорност и са много щастливи – трият дъската, раздават материали с упражнения, даже съм ги карала да излизат на дъската и да бъдат учители.
Чували сме този прийом и от други колеги – оказва се много полезен – така децата застават на мястото на учителя и виждат, че не е много лесно да накараш толкова хора да внимават и да те слушат. Това ги кара да се замислят и да работят върху поведението си.
Най-важното е постоянно да са заети с нещо интересно – когато нямат какво да правят тогава започват да се разсейват.
Направете детето ваш помощник и му създайте чувство за отговорност и важност. Например казвайки „Оправи си стаята!“ му възлагате задължение. Опитайте с: „Хайде заедно да направим стаята ти по-красива. Страхотен отбор сме!“
4. Поощрение за добрините и положените усилия
Караниците и наказанията не помагат. Положителното отношение работи по-добре.
Едно дете трябва да се поощрява – дали защото се е справило с четенето, дали, че се е опитало да говори повече на английски, дали че е подало моливче на някого – аз винаги ги поощрявам. Не само за това да са по-добри по английски, а за това, да са по-добри хора като цяло.
Най-малките ученици все още нямат добре изградени училищни навици и говорят по време на час.
В началото постоянно бърбореха - привидно дребни неща, но за тях са огромни проблеми. Трябва да осъзнаваме това и да не подценяваме техните чувства.
При тях използвам табла - ако детето работи в час и внимава, получава усмивка. Много им допада и си следят броя усмивки, защото са мънички. При по-големите работи комуникацията.
Ако децата ви са по-малки можете да превърнете хладилника в „борд“ за постижения и добри практики. Децата обичат да виждат нагледно как са се справили и какво са постигнали. Слагайте им бележки с „Thank you!“ когато са положили усилия, били са проактивни и са направили добрина. Така и те самите ще се научат да казват „Благодаря!“.
5. И сега, за да разбъркаме всичко казано... Няма универсален подход
Може и да звучи страшно, но всъщност помага много – в момента, в който осъзнаем това, ще се отърсим от теорията и ще започнем да търсим път към детето.
Има тенденция ако едно дете е направило няколко бели веднага му се слага етикет „лошо дете“. За мен няма такова нещо, няма дете, към което да не може да се намери път.
Аз съм и строга и приятелски настроена към тях. Откъм домашни, водене на тетрадки, концентрация и участие в час съм строга. Но има моменти, в които си говорим забавни неща или пък обсъждаме сериозни теми. Така печеля тяхното доверие.
