Взаимоотношенията между Холивуд и науката винаги са били обтегнати. В историята на филмовото изкуство досега, многократно сме ставали свидетели как Холивуд изопачава теории и научни факти за закърпване на сюжетни дупки: от опита за подмяна на ДНК в Die Another Day oт серията за Джеймс Бонд, до коли, експлодиращи при катастрофи (което в реалността почти никога не се случва).
За щастие, „вятърът на промяната“ започва да вее и насред продукцията на тази финансова машина. Тази година, насред Оскар-вихрушката, освен обичайните драми, военни филми и зрелищния мюзикъл, в селекцията номинирани присъства и Arrival: церебрален филм, който изследва как теорията на Сепир-Уорф може да се приложи при осъществяването на контакт с извънземни. С множеството си номинации, включително и „Най-добър филм“, Arrival ни показа, че Холивуд може да продуцира научна фантастика, която се фокусира върху науката, а не върху фантастиката.
Идеята на филма е проста. Няколко извънземни кораба кацат на различни кътчета на планетата, сред които САЩ, Китай и Русия. Вместо да ги нападнат с танкове, американските отбранителни сили наемат професор по лингвистика Луиз Банкс да разбере целта на тяхното кацане. Филмът проследява трудностите да хвърлиш мост над езиковата бариера.
Сюжетът на филма e базиран на теорията на Едуард Сепир и Бенджамин Уорф според която езикът, който използваме, влияе и на начина по който възприемаме реалността. За незапознатите с теорията, сценарият на филма е дал директна референция чрез думите на един от главните герои, физика Ян Донъли. В разговор с професор Банкс, той казва: „The Sapir-Whorf hypothesis says that if you immerse yourself in another language, you can rewire your brain.” Според теорията, изучаването на нов език не променя структурата на мозъка, а променя начина, по който човек възприема света. Както половината от научното дуо, Сепир, казва: „Хората са подчинени изцяло на езика, на който общуват. Тяхната представа за света е несъзнателно подчинена на езиковите навици на обществото, в което живеят.“
Един от най-интересните аргументи, както и крайъгълен камък в сюжета на филма, е зависимостта между идеята за време и лексиката, която използваме. Уорф дава за пример лексиката на индианското племе Хопи. Там, природни феномени като „гръмотевица“. „светкавица“ и „буря“ се изразяват като глаголи, а не съществителни. По този начин, те се фокусират не върху явлението, а върху това как то взаимодейства със средата и неговите последствия.
Синтаксисът на всеки език може да определи как възприемаме сложни концепции като идеята за време. Европейските народи имат линеарна представа за времето. Те гледат на него като на предмет, който измерваме в часове, минути и секунди. Племето Хопи, напротив, имат циклична представа за времето. На техния език, думата „ден“ не означава събирателно за 24 часа, а природен феномен, който идва идва със зората и си отива със залеза.
Това не е единствената разлика в представата за време. Когато зададат на европеец да подреди картинки, които трябва да образуват история, той ще започне от ляво на дясно. Представител на племето аборигени, наречени Kuuk Thaayorre, ще направи обратното, защото за него времето тече в обратна посока. И ако европейските народи поставят идеята за време на хоризонтална матрица, за хората, говорещи мандарин, времето тече по вертикала. Това означава, че ако на запад казваме: „Бъдещето е пред нас“, от изток ще ни отговорят: „Бъдещето е над нас.“
Граматиката на определен език може да повлияе на фокуса ни при различни действия. В проучване, направено с англичани, които владеят немски, и немци, които владеят английски, учени са открили, че говоренето на език определя и това, на което акцентираме при конструктиране на изречението. В английския съществува време, което се използва специално за описване на продължителни действия (Present/ Past/ Future Continuous). Например: I was walking. Това време няма еквивалент на немски. Когато англоговорящ иска да преведе същото твърдение на немски, той ще трябва да включи в изречението или целта на изразеното действие, или посоката на движение. Обратното се случва от немски на английски.
Граматическата форма на мъжки или женски род също влияе на това как възприемаме някои предмети. За немците съществителното „ключ“ е от мъжки род. Когато ги помолят да опишат думата, те прибягват до прилагателни като „твърд“, „метален“, „тежък“. За испанците, „ключ“ е от женски род. Те асоциират предмета с определения като „фин“, „малък“, „златен“ и „красив“. Очевидно, промяна в рода на съществителното променя и нашата вътрешна представа за предмета. Този феномен важи и за абстрактни концепции като живот и смърт. В романи, филми или пиеси, където смъртта е персонифицирана, полът й почти винаги зависи от това, дали съществителното е в мъжки или женски род на родния език на твореца. Това означава, че в немски роман тя би била описана като мъж, докато славянски автор би я представил като жена.
Езикът, с който сме родени, влияе не само на нашите възприятия, но и на нашите способности. Племето Kuuk Thaayorre нямат думи за ляво, дясно, напред и назад; техен ориентир са посоките на света. Благодарение на това, те умеят да се ориентират по-добре в непозната среда от англоговорящите. Езици като руския, които улавят повече нюанси, правят народностите по-възприемчиви към определени цветове. Говорителят на Ted Talk, Кейт Чен*, пък открива, че различията в граматичната категория „време“ могат да повлияят на това колко са пестеливи определени народности. Например, в езици като немски, естонски и някои китайски диалекти, няма разграничение между сегашно и бъдеще време. Това прави хората, говорещи тези езици, по-склонни да заделят пари за бъдещето.
За да се възползваме от предимствата на всеки език, е достатъчно да го научим. Не случайно казват, че изучаването на език е мост към друга култура. Нещо повече, ние не просто научаваме за различните народи, но можем и да видим света през техните очи. В тази светлина, прозренията, до които достига професор Банкс след като се научава да разбира езика на извънземните, не звучат толкова фантастично. Изучаването на чужд език няма да доведе до промени в такъв мащаб, но има своите позитиви. То ще обогати възприятията на света, и ще развие мисленето ни в неподозирани насоки.
*Цялата реч можете да гледате на този линк.