Един ден на един учител: Мис Теди пренася шампионското мислене в клас

„Учениците са на първо място в моето всекидневие. Налага се да пренебрегвам себе си много пъти, за да съм сигурна, че те се чувстват добре. Но аз съм шампион по лека атлетика и спортът ме е научил да не отстъпвам пред трудностите. Искам да предам това и на децата.“ Това споделя мис Теди, която ни разказва за своя ден:

6:30 Ставам рано, което не ми е особено любимо. Пътуването до филиала ми отнема около час. Докато шофирам, мисля за предстоящия урок.

8:20-9:30 Влизам в класната стая с Founders (8-9 годишни). Има три деца, които са нови в групата и ги предразполагам, за да свикнат по-бързо. Едно от тях изисква допълнителна работа, отбелязвам си на ум. Наблюдавам всеки един ученик и ако видя, че някой не се справя с нещо, си записвам какво трябва да му обясня. Докато правят тест, мога да проверя част от тестовете на друга група.

9:30-10:20 Имам едночасова консултация с три момиченца. В тези допълнителни уроци им обяснявам материала по начин, различен от този в час, като се съобразявам с индивидуалните им потребности и с това как възприемат материала най-ефективно. Подготвям подходящи упражнения.

10:20-12:00 Урок с Movers (10-11 годишни), в който се учат да пишат добре структуриран текст. Темата е „Старинният град Петра“. Показвам им интересни видеа за града, които търсих специално.
Децата имат десет минути да си напишат новите думи. Понякога казват, че времето не им стига, и тогава сядам да пиша с тях, за да ги науча как да се справят с по-бързо темпо.

12:00-13:00 Не закусвам, а е време за обяд. Него няма да го пропусна..., ако колегите ми купят храна. Чувствам, че постоянно нямам време, и в случай, че някога изляза с тях, пак си гледам в таблета, подготвям следваща презентация. Или пък не излизам, оставам на лаптопа. Нанасям в електронния дневник това, което сме правили преди обед. Радвам се, че Ели – колегата от администрация, също следи всички процеси и ме подсеща за нещата, които е важно да проследя или приключа в срок.

13:00-14:10 Подготовка на следващ урок. За да го поднеса интересно, търся изображения в интернет, допълнителна информация, игри... Мисля как ще е по-достъпно и лесно за децата.

14:20-15:30 Изрязвам, пиша, лепя, рисувам – това е времето за подготовка на визуалните материали, които са залепени около дъската и на стените на стаите. Те подсещат учениците за най-важните или по-сложните неща: граматически структури, глаголни времена, думи.

15:40-16:30 Проверявам тестове, които децата правят често. Това е необходимо, за да съм постоянно наясно с нивото на овладяване на материала. Те имат 15 минути от часа за писменото изпитване, но при мен се събират близо 70 теста от всичките ми групи и определеното за проверка време никога не стига.

16:30-17:50 Прозвънявам родителите на моите „Movers“, за да им кажа, че наближава крайният срок за записване за даден курс или програма или за да  насрочим консултация. Но освен това е важно да им дам и адекватна информация: резултати от тестове, от проекти, ако има нещо, което ме притеснява, и нещо, за което искам да похваля децата им. Затова преди обажданията проверявам портфолиото на всеки ученик. След десетина дълги разговора започвам да забравям основния повод, по който звъня. Ще продължа в следващ момент.
Разговорите с родителите са важни и за мен, и за тях, но най-вече за децата. Ако един ученик има някакъв проблем, заедно с родителя можем да открием причината. Например имах случай, в който ставаше дума за влюбване. Едно момиченце беше доста разсеяно и когато споделих с майката, тя каза, че така е и в училище. Като съпоставихме нещата, се оказа, че дъщеря й харесва момче, с което са съученици и в BRITANICA, и в училище... В такива случаи внимавам и да не загубя доверието на детето, да постъпя по най-правилния и дипломатичен начин.

Междучасията и периодите, когато не съм в час...
Има деца, които понякога идват доста по-рано от началото на часа си, ако така се налага на родителите. Оставам с тези ученици в класната стая, за да не се притесняват и те, и аз. Ако през това време отида да принтирам упражненията за домашните или да свърша нещо друго в стаята на учителите, те искат да дойдат с мен, да ми разкажат нещо, да споделят. Говорим си като приятели.
През междучасията учим песни за Шоуто за края на учебната година, на децата им е забавно и вече ги знаят.

17:50-18:10 Отбелязване на информация в ClassDojo – програмата, в която всеки ден нанасям това, което сме учили, и това, което децата имат за домашно, за да са информирани родителите. Попълвам профилите на три от моите групи. Пиша всичко подробно със съзнанието, че ролята на родителите да мотивират децата да учат вкъщи е много важна. След последния час ще продължа.

18:20-19:30 Час с Founders. Уморена съм, но отново съм усмихната и се опитвам да им предам положителни емоции. Децата са изключително чувствителни и усещат, ако учителят не е във форма. Кафето ми помага. Веднъж една майка ми подари пакет кафе. Помислих си на шега, че и родителите са разбрали, че когато от сутрин до вечер работиш с деца, свикваш с него. Трябва ми много енергия!

19:30 Подреждам портфолиа; проверявам дали учениците са ми върнали всички тестове; преглеждам списъка с отсъстващите; пак звъня на родители, с които не  съм могла да се свържа по-рано. Сега, след часа на последната група, е точното време да довърша детайлното попълването на ClassDojo.

20:30 Тръгвам си. Главата ми е изпълнена със звуците от деня, с гласовете на децата, с песните за шоуто. Те все още не са утихнали, когато влизам вкъщи.

21:30 Приятелят ми, който се прибира много по-рано, отдавна ме очаква с приготвената вечеря. А аз имам нужда да помълча.

23:00-... Гледам видеа в интернет, от които събирам идеи за хореографията за танца на децата за Шоуто за края на годината. Обмислям още нещо по сценария и ролите на главните герои. По това време се случва да изрязвам и оцветявам украси за празници. За Halloween правих скелети – съвсем подходящо за полунощ!
Опитвам се да не си нося работата вкъщи, но понякога го правя. А и тя винаги е с мен, дори сънувам ситуации от класната стая.

Знам, че утре пак ще ми се усмихнат, някое дете ще ме прегърне. Учениците ми от миналата годината, които ме срещат случайно в коридора, винаги ми се радват. А сегашните ми ученици с обич говорят за свои предишни учители. Това ме убеждава, че ние, учителите, оставяме сериозна следа у децата. В това е смисълът на нашата професия. Ние сме стъпалата, по които те се изкачват, и не бива да се огъваме!

ПОДОБНИ

С ABC Notebook и метода Phonics овладяваме писането и четенето с лекота

Учениците от ниво Founders вървят уверено и с бързи стъпки към овладяването на английския език.

„Образователен център Британика” ООД успешно защити проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, процедура „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията”. В проекта  BG16RFOP002-1.001-0153-C01 „Внедряване на иновативна уеб базирана система за обучение по английски език” са включени дейности по разработване на специализиран софтуер и придобиване на ново оборудване, необходимо за внедряване на иновативната услуга.
Потребители на иновативната система са всички, които желаят да изучават английски език в България и чужбина. Иновативната разработка е собствена за дружеството и има потенциала да революционизира всеки аспект от езиковото образование и обучение. Общата стойност на проекта е  453 737, 50 лева, от които 332 453,47 лева финансова подкрепа от Европейския съюз и 58 668, 26 лева Национално съфинансиране.