BRITANICA подготвя децата за 1. клас

Паркът Гео Милев е студен в ноемврийската вечер, на детската площадката я няма гълчавата, която доскоро кипеше там до късно. Но все пак нанякъде бързат малки крачета, чуват се гласчета, тичат деца и пускат смело ръцете на своите майки. Пред малчуганите гостоприемно се отварят вратите на топлия и светъл филиал BRITANICA Гео Милев. Там децата се чувстват като у дома си. Само помахват за чао на родителите си и с широка усмивка казват „Hello!” на преподавателката си мис Теди.

Усмихната, приветлива и предразполагаща, тя веднага ги увлича с първата игра за часа. Нейните въпроси и отговорите в ответ, само на английски, се разменят заедно с подхвърлянето на топка, която си подават учителката и децата. И макар да идват от училище, след дългия ден в часовете и в занималнята, и да са малко изморени и измръзнали от разходката в парка, децата бързо се оживяват, развеселяват, очите им светват радостно и са готови да учат с интерес.

Влизаме в часа на група, която е в ниво VYL3 – това са деца, които са в първи клас и учат в BRITANICA от предучилищните групи, така че са тук втора или трета година. Те вече знаят доста. Умело държат химикалката, разпознават  малките букви от английската азбука, сега вече са взели и големите. Могат да четат кратки думи и изречения. Пишат много всеки час, а за домашно, в своя ABC Notebook, създаден специално за BRITANICA. Упражнителното картинно помагало предлага големи възможности за тренировка на фината моторика на ръката в изписването на всяка буква. Изключително полезен за децата в този период е методът Phonics, при който те се учат да свързват графичния знак на буквите с това как се произнасят. Този метод на усвояване на азбуката дава възможност на малките бързо да се научат да четат сами. Те много обичат да показват буквите и картинките на предметите, които започват със съответния звук на интерактивната дъска.

Впечатляващо е и поведението им на истински ученици – сядат кротко на местата си, след като са окачили якетата си на закачалката и са подредили учебниците си на чиновете си, вдигат ръка, преди да отговорят или да попитат нещо, разбират всички насоки на мис Теди – кой учебник или тетрадка да отворят, какво да направят – напишат, очертаят или кажат. Говори се само на английски, часът тече по ноти и скоро забравяш, че това са първокласници, които едва от два месеца са в училище. Така е, защото в BRITANICA са от по-дълго, за тях това не е първа година и се вижда, че са се научили на много ценни неща, които със сигурност са пренесли и в класните си стаи.
Така курсът по английски, започнат по-рано от стартирането на училището, се доказва като много сериозна основа за изграждане на навици за поведение, дисциплина и отношение към учението изобщо.

Срещаме се с две майки на деца от групата, за да ги попитаме защо са  избрали децата им да започнат сериозно с английския преди първи клас. Този въпрос е особено важен, защото родителите често се питат кой е верният път – дали не е по-правилно да се изчака детето да научи писмено български и след това да пристъпи към английския?
Разговаряме с майката на Траяна – Радослава, и на близнаците Нина и Боян – Анна.

Анна е записала близнаците миналата годината, когато са били в 4. група, защото е имала опит с по-големите им сестри и е останала много доволна от тяхното обучение в BRITANICA. Каките, които вече са студентки, са започнали също от предучилищната и успешно и с много желание преминали целия цикъл на обучение в BRITANICA, разказва майката. Те завършили две от високите сертификатни нива – взели са изпитите на Cambridge – едната FCE, а другата – CAE. Учили са в BRITANICA почти през цялото време, докато са били ученички, и майката, и дъщерите са останали с чудесни спомени за всичко, което представлява BRITANICA – “не само ученето на езика, но и много други неща – уикенд клубовете, летните лагери, летните програми за обучение, шоутата за края на учебната година, празниците и тържествата по различни поводи“. „Така се създава истинска общност, в която децата учеха чрез много различни занимания!“, казва майката с малко носталгия, защото тази година извънредната ситуация отне поводите ни за неформално обучение и общуване. Обаче на малките Нина и Боян също им предстоят още доста години, докато постигнат успеха на сестрите си, и сме сигурни, че ще могат да участват във всичко това тепърва!

Самите Нина и Боян са в чудесно настроение след часа и казват, че много обичат да четат и да пишат на английски, и да пеят песни, дори с готовност ни изпълняват песничка за месеците от годината. Те много точно знаят правилата за поведение в клас, защото ако ги спазват „тамагочито“ на групата – дракончето от играта My magic pet ще расте. “Трябва да спечелиш пет значки, за да порасне и да ни слуша, и да говори. Печелим ги, като слушаме, като говорим само на английски, като поддържаме участие”, обясняват двамата в един глас.

Правилата знае и Траяна – и тя е първокласничка, която е тук за втора година. Нейната майка разказва, че са попаднали почти случайно в BRITANICA, след като се отзовали на покана да посетят с детето открит урок, каквито се провеждат в края на лятната ваканция. Траяна от малка много харесвала английския и обичала да гледа филмчета, а тук останала впечатлена от уютната и непринудена обстановка, от това, че може да поседиш на пуф на земята и много да си играеш, танцуваш, пееш и рисуваш, докато си на английски. Малката веднага заявила: „Искам да идвам тук всяка седмица!“

Желанието й се е сбъднало и днес момиченцето казва: „Всеки път, когато трябва да идвам на английски, нямам търпение! Не мога да чакам!“.
Майката не отрича, че въпреки ранното започване на обучението – в предучилищната, тази година Траяна е срещнала малки спънки при разграничаването на кирилицата от латиницата – например между подобни в графично отношение букви като R и Я и N и И. “Но това го преодоляхме за около месец и разбрахме коя буква откъде е и къде се намира!“, обяснява Радослава. Тя е категорична, че вариантът със започване на английски в BRITANICA преди първи клас за тях е бил по-добрият, не само заради ранното утвърждаване на представата за различността на езиците и по-добрите основи на английския, а и защото тук детето си е създало ясни критерии какво е да си ученик, научило се е колко важно е да си пишеш домашното, да пазиш тишина и да внимаваш в клас, да слушаш учителката и да изпълняваш насоките, които дава.
Децата много обичат мис Теди. Миналата година, докато всичко беше обичайно, при всяко идване се хвърляха да я прегръщат. Казваха колко е прекрасна, колко е невероятна...“, усмихва се майката.

Въпреки, че сега децата знаят, че не трябва да гушкат своята Мис, топлината е тук, между тях, ние я усещаме. И без докосване, и на дистанция от 1,5 м между децата, в класната стаята цари приятелство и обич.
Вместо с длани, мис Теди гали своите ученици със слънцето в очите си, с нежната си усмивка и ласкавите си думи. Защото, когато си само на 7 – най-важното, което можеш да откриеш у своя учител, е окриляваща подкрепа и любов, разбиране и похвала. Сигурни сме, че каквито и предизвикателства да има по пътя ни, нашите учители и нашите деца ще имат усещането си за близост, защото то е истинско и нищо не може да ни раздели!

https://britanica-edu.org/programs/very-young-learners-3-1-kl